…се питаше в рекламата на една бира. Това се запита и една колежка на работа тази сутрин. „Не искам да бъда различна. Не смятам, че кирилицата е допринесла с нещо добро. Напротив.” Тази, в най-общи линии, беше нейната теза. Наистина интересен повод за размисъл. За глупостта и дребнавостта на Европейската централна банка няма смисъл да говорим. От банкери не можем да очакваме филологическа компетентност (и разбиране за смисъла на речевите особеност и традиции в един език). Но наистина — защо от това става чак такъв голям въпрос, защо държим да пращаме песен с текст на български на Евровизия, защо все се мъчим да сме различни и „самобитни”, дори от това да страдат собствените ни интереси!? Защото, ако в крайна сметка трябва да бъдем прагматично мислещи хора, които не желаят повече да се оплакват, че стандарта на живот им е нисък, в крайна сметка ще разберем, че антиглобализмът е едно чисто твърдоглавие, което в крайна сметка ни пречи по-бързо да постигнем това, към което уж се стремим.

Разбира се, далеч съм от мисълта тук да защитавам формата „еуро”, по простата причина, че тя не е правилна, от гледна точка традицията на езика ни и езиковите ни особености. Мисълта е за стремежа към различието.
„Нима това е най-важното?”



No Responses Yet to “Еуро – „Това ли е най-важното?“…”  

  1. No Comments Yet

Leave a Reply