Уф, тази работа!…
Миналия месец в НетИнфо публикуваха една интересна статия, за това как се задържат IT специалисти. Още тогава обаче си казах, че „техниките” в тази насока следва да важат не само за IT сектора. Работа от вкъщи (когато е приложимо), желани удобства, както и щедри ваканционни и празнични пакети — тези неща правят живота на всеки наистина важен служител (специалист) по-приятен, а работата му — по-ползотворна и с по-добри резултати. Всъщност при всяка една работа е така. Не говоря, разбира се, за ваканционни пакети за продавачите в супермаркетите (не че не са го заслужили по свой собствен начин), но говоря за реални и привлекателни стимули за работа, които редовно да създават желание у служителите да показват все по-добри и по-добри резултати.
Чудя се обаче, какво не им е наред на мнозинството от родните работодатели, та някак си нещата не се получават точно така. Защо постоянно ни посрещат намръщени продавачи в магазините; защо сервизния специалист, който ни взе GSM-а за ремонт преди месец, още се бави; защо техниците, които идват да ни монтират… нещо в дома ни, каквото и да е, толкова често си оставят ръцете…? Тези хора ли да виним, или работодателите/мениджърите им за това, че не са им осигурили атрактивни и стимулиращи условия за работа и не са ги обучили какво, как и кога да правят, за да оставят доволен клиент?
В областта на малкия и среден бизнес у нас като че отношенията работодатели-служители стоят малко като в партизанска война, както подходящо бе озаглавена една книга по темата наскоро. Тук всички страни са недоволни от симбиозата си, въпреки, че тя е необходимост: работодателя иска да дава по-малко пари, но да получава повече и по-качествена, по-ВСЕотдайна работа; служителят пък иска повече свободно време, след няколко месеца заплатата му вече му се вижда малка (защото живота бааавно поскъпва), струва му се, че шефа иска все повече и повече и така, докато се депресира, самонавие се срещу собствения си работодател и къде волно, къде не, започне да понижава качеството си на работа, започва все по-малко „да му пука”. Следва напускане и търсене на нова, често пъти не зашеметяващо по-добра работа за служителя и дупка в персонала за работодателя, която изисква търсене, избор и обучение на нов кадър, което, в най-най-добрият случай отнема месец на „влизане в такт”. А понякога става и по-зле — текучество на персонал. Да, ама има работодатели, на които това никак не им прави впечатление. дали това са хора, които живеят с убеждението, че всеки е заменим? Или хора, за които други фактори са от по-голямо значение? Или убеждение от страна на работодателя (за което и служителя е допринесъл), че „този човек не работи добре”?
В очакване сме на нов европейски кмет, който може би ще ни осигури нова европейска столица (което, като цяло, е съмнително нещо…) . Въпроса е дали ще дочакаме нова култура в България: култура на потреблението, на услугите, на отношенията, на живота въобще. Трески за дялане има, ама са си наши. Проблема не е съществуването им, а че то не пречи на много от нас. Поради което те не полагат труд да ги издялат.
И омагьосаният кръг се затваря… А може би проблемът е другаде!?…
Цялата статия можете да прочетете тук.
Filed under: Разни такива... | Leave a Comment
Tags: работа, работодатели
